Month: юли 2015

юли17

Информация за водата

Информация за състава на минералната вода:

 

По своя физико-химичен състав водата се характеризира като:

    • хипертермална (с температура 42°C),
    • слабо минерализирана (с обща минерализация 240мг/л),
    • силициево-флуорна (със съдържание на метасилициева киселина – 52.2мг/л и на флуор – 5.1мг/л),
    • хидрокарбонатно-сулфатна и натриева, с повишено съдържание на калций (2.5мг/л).
юли16

В беломорското крабрежие на Гърция се намира един от най-големите и красиви градове – Кавала. Ако пътуваме с ферибот към пристанищният град, още от о-в Тасос забелязваме бяло петно на крайбрежната континентална ивица. С приближаването виждаме как това “петно” започва да наподобява на амфитеатър. От заливчето на Кавала разбираме защо му казват “белият град” – може би игра на светлината, може би повечето сгради са бели, но тази картина се запечатва задълго в паметта.kavala34234

Разположен върху останките на древния град Неополис, мястото в миналото е било защитено от огромна византийска крепост. Просторните площади, новите сгради, търговските центрове в западната част на града контрастират с традиционните стари къщи, подредените градинки и

красивите алеи в източната част. Навсякъде забелязваме останки от стари крепостни стени. Сред знаковите постройки на миналото са Византийския замък и акведуктът Камарес, построен от Сюлейман Велики през XVI в, къщата на Мехмет Али от XVII в. и турската сграда “Имарет”.
Ако се изкачим по Профитис Илиас, може да се насладим на панорамната гледка на старата част на града. Старите къщи на областта Панагия са поддържани в перфектно състояние. И без да искаме забелязваме голяма стара постройка с 18 стаи с гледка към пристанището – именно турския сарай Имарет.
В Кавала има много места, в които можете да отседнете, включително национални и местни къмпинги. Има хотели от всички категории, а ресторантите са отлични и с богато меню.
След като вече сте разгледали Кавала и забележителностите му, ако разполагате с още малко време, не пропускайте и близките забележителности. В Агиос Силас се намира едноименният манастир, а ако обичате гледките, не пропускайте тези от Палиа Кавала, Крионери, Корифес, Ставрос. На 17 км от Кавала пък се намират останките на древният македонски* град Филипи, наречен на основателят  му Филип II. И сега можем да видим останките на две ранно-християнски базилики, части от пътя “виа Егнатия” (via Egnatia),  акропол и амфитеатър. За почитателите на СПА, на 67 км. от Кавала, в Елефтерон има специален център за водни процедури.

* под македонски се разбира географската област Македония, частите на която са на териториите на Гърция, България и непризнатата все още Република Македония и нямат нищо общо с историческите претенции на последно споменатата.


GPS координати: E 24° 24′ 34.42″; N 40° 56′ 11.76″
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=40.93659947548451 long=24.409561157226562 zoom=9 lang=bg}

Видео

юли16

икополис ад Нестум е името на античния и късноантичен римски град, който се намира в село Гърмен, на два километра западно в местността Марков чифлик и Хисарлъка и на около 7 км от Гоце Делчев.

На мястото на голямо тракийско селище, през 106 г. от н.е. император Троян основава Никополис ад Нестум, който е един от трите града, построени от него в чест на победата на Римската империя над даките. Наречен е „Град на победата при Места”.НИКОПОЛИС-АД-НЕСТУМ-672x372

След приемане на християнството Никополис ад Нестум е един от седемте града в Родопите, който е и център на епископия. Никополис ад Нестум заема стратегическо място, свързвайки Егейския бряг с военния път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипопол (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение.

След като е разрушен през VI в. през IX-X в. градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до XIII в., когато загива при походите на кръстоносците. През късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик.garmen_004

Късноантичният и римски град Никополис ад Нестум е организиран по подобие на малоазийските градове с аграрен характер – две централни улици, пресичащи се под прав ъгъл в центъра на града. Ограден е от всички страни с високи крепостни стени, с дебелина от 2,40-2,80 м., градежът е от речни камъни, споени с бял хоросан, примесен с едри късчета счукана тухла, редуван с хоризонтални редове от по 4 реда тухли (opus mixtum).

В градa са се секли монети от времето на император Комод (180 – 192 г.) до управлението на император Каракала (211 – 217 г.). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и

Видео

юли16

Лещен е типичен пример за понятието, което експертите наричат еко селище. Стопанисвано с много любов и осигуряващо целия спектър от туристически развлечения, свързани със селския бит, Лещен е въплъщение на селския туризъм в България.

Лещен - въплъщение на селския туризъм

Която и къща в село Лещен да изберете, ще се почувствате като у дома си. Можете да избирате между първобитното огнище и съвременната печка, между камината и електрическия уред за отопление, между продуктите донесени от вас и онези, отглеждани в градините – всичко на едно място. В Лещен ще почувствате едновременно романтика, комфорт, уют, топлина и блажено спокойствие. Ще си припомните неповторимия вкус на бабините гозби и ще се потопите в онази одухотвореност на селския живот, която познавате само от разказите на нашите бележити творци.

Почти всички къщи в Лещен са с 200-годишна история. Около 15 от тях днес са превърнати в модерно оборудвани почивни бази, които се отдават под наем срещу не висока сума. И не мислете, че са еднакви – всяка къща има своята история, атмосфера и дух, които ще проучите с помощта на любезните домакини от селото. Те също така ще разнообразят престоя ви с атрактивни турове към близките курорти балнеолечебният център с минерални извори Огняново (на 5 км), етнографските комплекси Ковачевица (8 км), Долен (около 20 км) и Делчево (24 км), и разбира се, Банско (около 50 км). А защо не с джип сафари до резерват „Тъмната гора”, до тракийските светилища „Козият камък” и „Черната скала” и до местността „Синият вир”. Или пък с лов, риболов, планински преходи и уроци по събиране на билки и гъби.

Опознайте удоволствието от селския туризъм в България. Подарете си една незабравима и неповторима почивка в еко селище Лещен.

Разположение

Еко селище Лещен се намира в Югозападна България. То се разполага на 900 м. надморска височина, по южните склонове на Западните Родопи (в Дъбрашкия дял), в долината на река Канина (приток на Места). Отстои на 8 км от общинския град Гърмен, на около 110 км от областния град Благоевград, на около 150 км отПловдив и на около 200 км. от София.

История

Лещен е селище с древно минало, за която свидетелстват множеството археологически открития. За първи път името Лещен се споменава в османски документ от 1671 г. във връзка със закупени от съседен район зърнени храни. Първите съвременни заселници били привлечени от Лещен най-вече заради  златоносните пясъци на река Канина.Многодетните семейства на занаятчиите (строители, ковачи и дърводелци) много бързо култивират необработената родопска земя и за по-малко от половин век Лещен се превръща във водещ търговски център в областта.

Лещен - въплъщение на селския туризъм

През първите десетилетия на XIX в. са построени църква и килийно училище, а през 1889 г. в своите записки, босненският етнограф и археолог Стефан Веркович записва Лещен като селище с 56 български къщи. През 1907 г. по данни на Неврокопската митрополия населението вече е 487 души (българи – християни), но с последвалите процеси на изселване, днес то е останало до по-малко от 50 души (предимно застаряващи).

Лещен официално се присъединява към територията на България след Междусъюзническата война през 1912 г. (в която участие взимат десетки местни жители) и остава търговски и общински център на до 30-те години. След преразпределението на общините през 1934 г. постепенно започва обезлюдяване. Основен местен поминък остават земеделието (добив на ръж, овес, ечемик, тютюн), животновъдството, дърводобивът и дюлгерството. Днес село Лещен е едно от най-атрактивните и популярни кътчета за практикуване на т.нар селски туризъм.

Забележителности

Атмосферата в Лещен сякаш не се е променила през последните 100 години. На входа все още ви очакват мегдана с фонтана и стария орех, с училището и църквата, и разбира се, с местната „Кръчма”.Помещаваща се в сградата на първото килийно училище, това не е просто селската седянка за разпивка. Това е заведението, в което всички туристи задължително се отбиват като вид атракция. Тук, в дървени съдове, ще ви сервират едни от най-вкусните гозби, които някога сте опитвали –традиционното ястие „Увияч” (печено месо с кашкавал), кокошка на фурна, кюфтета от кълцано месо, домашна лютеница, палачинки с домашно сладко, цедено кисело мляко и какво ли още не. Ако сте любители на качествения аперитив, задължително си поръчайте чашка от местната домашна ракия – запазена марка на Лещен.

Лещен - въплъщение на селския туризъм

Менюто на „Кръчмата” е изписано върху дървени плочи, а за да повикате сервитьора трябва да използвате специална ситема – подръпнете чепчето, което виси над масата ви (то е захванато за едно общо въже, опънато между голямо дърво в двора и сградата на кръчмата, където виси меден чан). Най-значимото предимство на заведението обаче е качествето на продуктите, с които се приготвя храната. Всичко е домашно производство, екологично чисто и отгледано с трудолюбието на местните стопани. След един обяд (или вечеря) в „Кръчмата” отношението ви към храната със сигурност ще се промени.

Така и така сте наблизо, отделете няколко минути за църквата „Св. Параскева”. Построена през 1836 г., днес вратите й все още са отворени за желаещите да запалят свещ и да се помолят, макар последната богослужебна литургия да е била през 1957 г. Особено интересни са някак неподредените и сякаш произволно щриховани стенописи. Недалеч от нея се намира читалището, където можете да разгледате богата колекция от народни инструменти, домашни тъкани, картини и старинни фотографии, всички представящи етнографското и културно наследство на Лещен.

Сред най-големите атракции на Лещен е т.нар „Глинена къща”, построена на едно от възвишенията в селото и заобиколена от кичести овощни дръвчета.
Още щом видите приканващата ъглова веранда с омиротворяваща гледка към зелените планини ще разберете, че сте попаднали на истинско архитектурно чудо. Изградена изцяло от глина, със сламен покрив и кокетен комин, тя много наподобява дома на любимите анимационни герои от сериала „Семейство Флинтстоун”. Прозорците са с причудливи несиметрични форми, вместо етажерки има ниши с глинени лавици, а интериорът е стилен и някак романтично-идиличен, същевременно оборудван с всички съвременни удобства, за да бъде престоят ви пълноценен. Глинената къща би се харесала и на най-взискателния турист, най-вече заради уникалното съчетание на естествена атмосфера и висококачествен комфорт.

Лещен - въплъщение на селския туризъм

Не на последно място, очарованието на Лещен се крие в 30-те двуетажни къщи с бели фасади и скосени покриви, скупчили се китно около главната калдъръмена улица. Съчетание от камък и дърво, те са представители на типичната ковачевска архитектура. За да запазят автентичния си облик през годините, къщите са реставрирани и поддържани с много любов и грижи. Особено внимание е отделено на детайлите – всеки предмет е реставриран и съхранен от първия му момент на употреба, навсякъде присътсват нишите, огнищата, чергите и посудата. На разположение на туристите са просторни чардаци, китни дворове, каменни огнища, съвременни кухни, както и продукти за готвене от местното стопанство.

Потопете се в бита и атмосферата на възрожденската епоха – в Лещен ще осъзнаете значението на понятието „селски туризъм” и защо толкова много чужденци идват в България, за да го практикуват.

Галерия

Видео

юли16

Ако обичате автентичната атмосфера, родопската природа и самобитната култура, то село Ковачевица е идеалната дестинация за вас. Пригответе се да се изгубите в един забравен свят, където времето е спряло, а къщите сами разказват историята си.

Ковачевица - живата възрожденска магия
Подобно на Жеравна, Копривщица и Арбанаси,архитектурен резерват Ковачевица се нарежда сред онези живописни български села, които от пръв поглед омагьосват с излъчването си. Великолепната родопска природа с неповторимите си творения допълва тази пасторална картина, превръщайки село Ковачевица в идеалната дестинация за една по-културно и духовно извисена почивка.
Село Ковачевица се разполага на 1050 м. надморска височина по поречието на река Канина в Югозападния (Дъбрашки) дял на Родопите.Отстои на около 25 км. от град Гоце Делчев, на около 120 км от областния град Благоевград и на около 210 км. от столицата София.
Ковачевица - живата възрожденска магия
На 10 км е еко селище Лещен , на около 15 км е балнеолечебният курорт Огняново , а най-близкото населено място е село Горно Дряново, на 5 км. Най-удобният начин да стигнете до там е по пътя за Банско, през Добринище по посока Гоце Делчев. При село Гърмен ще видите отбивка за Лещен и Ковачевица.
Преди да се впуснем в разходка из днешна Ковачевица обаче, нека обърнем за кратко поглед към миналото на селото. То възниква в първите десетилетия на XVII в., във време, когато по тези земи започва насилствено помохамеданчване на населението. Онези, които успяват да се спасят от желязната хватка на турците, намират спасение в котловината заключена между родопските ридове, обрамчващи като венец сегашния архитектурен резерват.
Ковачевица - живата възрожденска магия
Първоначално се оформили няколко отделни махали на родова основа, след което прииждат и бежанци от близки и по-далечни краища. В една от махалите живеел изкусният ковач Марко със семейството си. След смъртта му, неговата съпруга Гина поема на плещите си грижите за рода. За всички, които я посещавали, тя била известна като Ковачевица (жената на ковача). Така скоро прозвището й дало име на цялата махала, а след като околните махали се групирали около нея, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения, Ковачевица станало име на цялото новосформирано село.
През годините на робство в Ковачевица се развива занаятчийството, местните жители били пламенни патриоти, които участвали безстрашно в националноосвободителните борби, а културата и религията били на първо място в обществения живот на селото. И въпреки че миграционните процеси през 50-те години на ХХ в. оставят Ковачевица пуста, а къщите започват да се рушат, тя получава втори „шанс за живот” благодарение на българската киноиндустрия. Едва ли има другоКовачевица - живата възрожденска магиябългарско село, в което да са снимани повече родни продукции (близо 30), сред които „Мера според мера”, „Мъжки времена” и „Бяла магия”. Така през 1977 г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват, в който днес туристите откриват пълноценен отдих.
Още с влизането в Ковачевица ще забележите автентичното излъчване на селото и ще усетите омиротворяващото спокойствие, което витае във въздуха. Дори самата табела с името на селото е оформена като традиоционна къща. Тук ви очакват около 110 възрожденски постройки, представящи специфичната родопска архитектура. Макар някои да са превърнати в хотели, където освен да отседнете, можете да опитате от ненадминатите родопски гозби, всички къщи са съхранили традиционната атмосфера на онова време – уютна, гостопроиемна, нашенска.
Къщите са изградени предимно от камък (голяма част от населението на селото през XVIII в. е представено от майстори – зидари, преселници от Македония) с някои дървени елементи в най-ниските или най-високите етажи. Голяма част са покрити с традиционните каменни плочи, над които се извисява оригинален комин. Интериорът е изчистен, скромен и типично битов, а дворовете поддържани и китни. Отличителното в архитектурата е, че единствено в Ковачевица чардакът на къщите заема около 70 % от втория етаж, като най-често е обърнат към двора. Този модел се следва и днес. Най-интересните къщи в селото са на  Шимеров – 1825 г.,  на Пилареви – 1840 г., и къщата на Дишлянов – 1820 г.
Сред китната „градина“ от възрожденски къщи в село Ковачевица обаче изпъкват и няколко културно – исторически забележителности. На първо място е църквата „Свети Никола“, построена през 1848 г. от трудолюбивите местни майстори – зидари и подкрепата на жителите. Може би тук е мястото да споменем, че Ковачевица е единственото изцяло християнско село в региона.
 Ковачевица - живата възрожденска магия
Храмът е частично вкопан в земята (по изискванията на турската власт) и представлява трикорабна псевдобазилика гледаща на изток, с външно таванско помещение. Великолепната 4-етажна камбанария е пристроена през 1893 г. А заедно с прилепено до нея килийно училище (функционирало между 1820 и 1854 г.) се образувал  забележителен архитектурен комплекс, допълнително ограден с каменен зид.
Макар и скромна, църквата „Свети Никола“ впечатлява с изящните си детайли и най-вече с камбанарията. Важно е да отбележим, че двете камбани са били направени от събрани от местните жители, които изкусни майстори претопили. Сред най-ценните находки в храма пък са няколко добре запазени икони и картини. Всичко това дава основание той да бъде обявен за архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение.
Ковачевица - живата възрожденска магия
Друга гордост на село Ковачевица е откритото през 1888 г. Народно основно училище „Йордже Димитров“, което функционира и днес. То носи името на учителя Йордже Димитров Джорджев, който дарява средствата за построяването му в памет на загиналите му 3 (от общо 4) деца в опожарената от турци семейна къща.
След като разгледате и „школото“, не пропускайте да направите пешеходна разходка из селото, за да се снимате под чардаците на почти „целуващите се“ срещуположни къщи. На някои места уличките са толкова тесни, криволичещи и стръмни, че спокойно може да загубите координация. Но точно това еКовачевица - живата възрожденска магиячаст от чара на Ковачевица – всичко е такова, каквото са го създали предците ни преди векове.
Прекрасно би било при посещението на Ковачевица да отделите няколко часа да разгледате и живописните природни кътчета в околността на селото. Идете до местността с водопад „Синия вир“ (на един час път) в долината на река Канина, където бурната каскада от пенлива синьо-зелена вода е образувала величествен пролом.Потърсете скалата „Кози камък“ в землището на Ковачевица, върху която са открити множество отвори с идеално кръгла форма(предполага се, че са от тракийско време) и се полюбувайте прекрасната гледка към Каялийските скали и към стръмните върхове на Пирин. Или просто разгледайте растителните и животински видове в горския резерват „Тъмната гора“.
Опознайте живата възрожденска магия на село Ковачевица и прекрасната родопска природа, която го заобикаля!

Видео

Галерия